Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима,
проплакваш и кървиш...
Нима са толкова сърдита и чуплива?
Но все до мен вървиш и пак вървиш...
И влюбено ми е, съвсем критично..
и някак даже артистично...
В посевките на светлия ти цвят...
И може би си някак няма, Любов, безгласна.. ...