25.03.2018 г., 17:34 ч.

Любов 

  Поезия » Философска
5.0 / 4
880 2 2

Ах любов, така неосъзната,

така препускаща, обляна в лунен прах!

Нима душата ни е слята,

потънала в смразяващ мрак...

Тъй нежна си любов неутeшима, 

проплакваш и кървиш...

Нима са толкова сърдита и чуплива?

Но все до мен вървиш и пак вървиш...

И влюбено ми е, съвсем критично..

и някак даже артистично...

В посевките на светлия ти цвят...

И може би си някак няма, Любов, безгласна..

Любов – въздишка, Любов – копнеж неизживян...

Защо си толкова ти любов тъй властна? 

Защо душата ми е пламък, угаснал пламък неразбран...?

Но ти си толкова прекрасна!

В един живот, живот неизживян...

Бленувам, и моля те сърдечно, прости ми слабостта...

Нима съм толкова различна, превърнала се в тишина? 

И надали ще срещна тоя зов вековен,

разбунил смелите сърца...

Но ще те търся моя обич вечна, 

разбила се отчаяна вълна...

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...

Още произведения »