26 апр. 2014 г., 21:34

Maйka 

  Поэзия » Гражданская
520 1 8

Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...

С ръцете сгушва птичето в гнездото си -
прегръдката зачеваща възкръсва...
съдбата удря с ориста клемото си,
и влъхвите късмета си поръсват.

Една жена обрича се в безсъние,
сърцето ù от Ада взима заем...
Очите ù кръщават слъзни мълнии,
ръцете ù на стража са до края.

За майката животът е забвение,
смирение във манастир от обич...
и рожбата - едничко е спасение
от първородния ù грях към Бога...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много! Любов имайте!
  • смирение във манастир от обич
    Браво!
  • Нямам думи... а и са излишни...
    ШЕДЬОВЪР!!!
  • Удивително! Аплодисменти!!!
  • "За майките животът е забвение,
    смирение във манастир от обич..."
    Мишо, благодаря ти за това стихотворение, което докосна най-свидното кътче в душата ми!
    Хубав ден, приятелю!
  • Прекрасно, докосващо душата стихотворение!
  • Преклонението към майката - чудесно предадено в стихове!
    Поздрави!
  • Стих, който влиза директно в душата.
    Стих, който не е просто нареден от високопарни и изискани или цинични думи, а написан по човешки и въздействащ по човешки.
    Пиши, Мишо!
    Твоята поезия има своите читатели!
Предложения
: ??:??