26.04.2014 г., 21:34 ч.

Maйka 

  Поезия » Гражданска
573 1 8
Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...
С ръцете сгушва птичето в гнездото си -
прегръдката зачеваща възкръсва...
съдбата удря с ориста клемото си,
и влъхвите късмета си поръсват.
Една жена обрича се в безсъние,
сърцето ù от Ада взима заем...
Очите ù кръщават слъзни мълнии,
ръцете ù на стража са до края. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
: ??:??