Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...
С ръцете сгушва птичето в гнездото си -
прегръдката зачеваща възкръсва...
съдбата удря с ориста клемото си,
и влъхвите късмета си поръсват.
Една жена обрича се в безсъние,
сърцето ù от Ада взима заем...
Очите ù кръщават слъзни мълнии,
ръцете ù на стража са до края. ...