В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето,
хоризонтът бавно наедря,
започна да ме блъска във лицето
до вчера непознатата мъгла.
И шоуто (по спомен - панаирът)
едва сега се развъртя,
люлката приспивна се превърна
във въртележка, лъснаха бедра.
Старите чембери - черни, бели
се замотаха във едно хоро...
не се разбра кой пие, кой ще плаща,
но бирникът така и не заспа.
Ковчежето заключи, надеждно го закъта,
ключетата потайно пак зари.
Потри ръце, кесията извади
и с дребния остатък ни дари.
Тъй стиснал дребното петаче,
като врабче подскачам - скок, подскок...
Каква Енигма, каква Метаморфоза?!
Тревичката е вече със крилца.
Спасен от тази тревна проза,
кому ли да благодаря?
© Константин Корадов Все права защищены