13.11.2013 г., 22:07 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Гражданска
516 0 0
В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето,
хоризонтът бавно наедря,
започна да ме блъска във лицето
до вчера непознатата мъгла.
И шоуто (по спомен - панаирът)
едва сега се развъртя,
люлката приспивна се превърна
във въртележка, лъснаха бедра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Всички права запазени

Предложения
  • Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
  • Не ме изтривай тихо в паметта си! На прага те изпращам, а си в мен... че с чувствата запалихме плътт...

Още произведения »