В градината със детска люлка

след бурята набъбваше райграс

и там тревичка малка, като него,

в зеленото растях в захлас...

Така полека ширна се полето,

хоризонтът бавно наедря,

започна да ме блъска във лицето

до вчера непознатата мъгла.

И шоуто (по спомен - панаирът)

едва сега се развъртя,

люлката приспивна се превърна

във въртележка, лъснаха бедра.

Старите чембери - черни, бели

се замотаха във едно хоро...

не се разбра кой пие, кой ще плаща,

но бирникът така и не заспа.

Ковчежето заключи, надеждно го закъта,

ключетата потайно пак зари.

Потри ръце, кесията извади

и с дребния остатък ни дари.

Тъй стиснал дребното петаче,

като врабче подскачам - скок, подскок...

Каква Енигма, каква Метаморфоза?!

Тревичката е вече със крилца.

Спасен от тази тревна проза,

кому ли да благодаря?