Прибирам се във тъмната си къща -
след мен нахлува тягостна тъма.
Тъга и страх душата ми обгръщат
и ме души жестока самота.
Щом легна си - леглото е студено,
стоя така с отворени очи,
а мислите ми са далеч от мене -
далеч, далеч където си и ти.
А там страхът и радостта се борят -
дали и ти във този час не спиш?
И мислите едва ли ще отворят,
врата към пътя, който ти вървиш. ...