fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
17.02.2007 г., 19:58 ч.

Мисли 

  Поезия
809 0 5

Прибирам се във тъмната си къща -

след мен нахлува тягостна тъма.

Тъга и страх душата ми обгръщат

и ме души жестока самота.

 

Щом легна си - леглото е студено,

стоя така с отворени очи,

а мислите ми са далеч от мене -

далеч, далеч където си и ти.

           А там страхът и радостта  се борят -

дали и ти във този час не спиш?

И мислите едва ли ще отворят,

врата към пътя, който ти вървиш.

 

Дали и твойте мисли са далече

и във съня си виждаш моя лик

или на самота съм аз обречен,

а ти щастлива с друг ме замени.

 

И спомням тези дни благословени -

как твоя смях огласяше нощта,

как после заразяваше и мене

и сякаш вред блестеше светлина.

           Ах, как желая пак да те прегърна!

И пак да видя в твоите очи,

това, което към живот ме върна -

на любовта искрата как блести!

 

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??