fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
17 feb 2007, 19:58

Мисли 

  Poesía
837 0 5

Прибирам се във тъмната си къща -

след мен нахлува тягостна тъма.

Тъга и страх душата ми обгръщат

и ме души жестока самота.

 

Щом легна си - леглото е студено,

стоя така с отворени очи,

а мислите ми са далеч от мене -

далеч, далеч където си и ти.

           А там страхът и радостта  се борят -

дали и ти във този час не спиш?

И мислите едва ли ще отворят,

врата към пътя, който ти вървиш.

 

Дали и твойте мисли са далече

и във съня си виждаш моя лик

или на самота съм аз обречен,

а ти щастлива с друг ме замени.

 

И спомням тези дни благословени -

как твоя смях огласяше нощта,

как после заразяваше и мене

и сякаш вред блестеше светлина.

           Ах, как желая пак да те прегърна!

И пак да видя в твоите очи,

това, което към живот ме върна -

на любовта искрата как блести!

 

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??