25 янв. 2014 г., 16:40

Моето аз 

  Поэзия » Другая
689 0 4

                   

Затворено в кибритена кутийка,

спотайваше се мойто малко аз.

По-мъничко от връхче на топлийка,

безлично, неугледно и без глас.

 

Забравях го из вещите понякога,

забутано, потънало във прах.

А то безропотно ме чакаше,

докато други роли все играх.

 

Една нощ просто му омръзна

да бъде изоставяно и непотребно.

Измъкна се, убоде ме и дръзна

да ме накара в тъмнината

да прогледна.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??