25.01.2014 г., 16:40 ч.

Моето аз 

  Поезия » Друга
688 0 4

                   

Затворено в кибритена кутийка,

спотайваше се мойто малко аз.

По-мъничко от връхче на топлийка,

безлично, неугледно и без глас.

 

Забравях го из вещите понякога,

забутано, потънало във прах.

А то безропотно ме чакаше,

докато други роли все играх.

 

Една нощ просто му омръзна

да бъде изоставяно и непотребно.

Измъкна се, убоде ме и дръзна

да ме накара в тъмнината

да прогледна.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??