25 ene 2014, 16:40

Моето аз 

  Poesía » Otra
690 0 4

                   

Затворено в кибритена кутийка,

спотайваше се мойто малко аз.

По-мъничко от връхче на топлийка,

безлично, неугледно и без глас.

 

Забравях го из вещите понякога,

забутано, потънало във прах.

А то безропотно ме чакаше,

докато други роли все играх.

 

Една нощ просто му омръзна

да бъде изоставяно и непотребно.

Измъкна се, убоде ме и дръзна

да ме накара в тъмнината

да прогледна.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??