11 дек. 2019 г., 10:28

Моето хоро 

  Поэзия » Любовная
439 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво, 

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

 

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

 

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро - 

играй или пък някъде пътувай!...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?
  • Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
    Хубав стих!Поздравление!
Предложения
: ??:??