Моето хоро

11 dic 2019, 10:28

Poesía » De amor

433 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво,

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро -

играй или пък някъде пътувай!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hathor (Геновева Симеонова)

2019-12-15T17:29:08+02:00

Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-12-14T07:46:08+02:00

Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
Хубав стих!Поздравление!