Вятър лицето му брули,
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
В силуета му тъгата е изписана,
самичък, без родители израстнал,
с дрехи- мръсни и скъсани,
и рани- пресни, незарастнали.
Самотата е нещо, което убива,
и бавно разяжда човешки души,
момчето от прашните пътища иска,
да може да чувства, да има мечти. ...