thedac (Димитър Драганов)
873 1129
24.07.2016 г., 9:54 ч.

Момчето от прашните улици 

  Поезия » Философска
499 0 2

Вятър лицето му брули,
ходи самичък в нощта,
броди по прашните улици,
като гълъб с ранени крила.
 

В силуета му тъгата е изписана,
самичък, без родители израстнал,
с дрехи- мръсни и скъсани,
и рани- пресни, незарастнали.


Самотата е нещо, което убива,
и бавно разяжда човешки души,
момчето от прашните пътища иска,
да може да чувства, да има мечти.


Момчето от прашните улици знае,
че никога няма да бъде щастлив,
все пак не виждам защо да се радва,
на нещо безчувствено, тъжно и сиво.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На момчето от прашните улици казвам
    "Мечтай приятелю и затвори очи.
    Дори и в най-богата ясла
    Слепецът никога не ще е сит.
  • Замисли ме...щастието е усещане и дори момчето от прашните улици може да го има, ако изгони сивотата и отвори сърцето си."Болката е неизменна, но страданието избираемо" - Буда. И Толстой, пример за трагичен, но значим живот, ако искаме да сме щастливи..."бъди"...
    Замисляща, философска творба!!
Предложения
: ??:??