11 авг. 2018 г., 20:40

Морето 

  Поэзия
332 1 3

 

Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани, 
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.

Ръцете му – прозрачна пяна –
да ме люлеят, да ме галят. 
Да излекуват всяка рана, 
светулки в мене да запалят.

Очите на морето – сини –
съвсем на моите приличат. 
Ушите ми са раковини, 
нозете към прибоя тичат.

Ще тръгна! Няма да се бавя! 
Не чакайте да се завърна.
На ласките ще се оставя.
Сама в море ще се превърна.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??