Морето

11 ago 2018, 20:40

Poesía

339 1 2

Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.

Ръцете му – прозрачна пяна –
да ме люлеят, да ме галят.
Да излекуват всяка рана,
светулки в мене да запалят.

Очите на морето – сини –
съвсем на моите приличат.
Ушите ми са раковини,
нозете към прибоя тичат.

Ще тръгна! Няма да се бавя!
Не чакайте да се завърна.
На ласките ще се оставя.
Сама в море ще се превърна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RainaVakova

2018-08-14T15:34:19+03:00

Много приятен стих....много морски и много човешки за мястото на морето в нас !
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-08-12T11:34:45+03:00

Красив стих! Благодаря!