laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
11.08.2018 г., 20:40 ч.

Морето 

  Поезия
331 1 3

 

Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани, 
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.

Ръцете му – прозрачна пяна –
да ме люлеят, да ме галят. 
Да излекуват всяка рана, 
светулки в мене да запалят.

Очите на морето – сини –
съвсем на моите приличат. 
Ушите ми са раковини, 
нозете към прибоя тичат.

Ще тръгна! Няма да се бавя! 
Не чакайте да се завърна.
На ласките ще се оставя.
Сама в море ще се превърна.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??