Разголила душата си пред мене,
в ранната пролетна утрин,
улицата моя тихо шепне
с гласа на толкова отминали години...
Поняса ме над сънените къщи,
покрити с влажна сива пелена,
над пристана-баща самотен същи,
очакващ накой да се върне у дома.
"Децата" му заминаха отдавна,
с първите листа на есента.
И само той на този бряг остана,
зареял поглед в празната мъгла.
А улицата моя, посивяла,
за лятото си спомня в утринта
и разказа си тъжен продължава,
припомняйки ми стари времена.
Тя връща ме към миналата пролет
с кестена на двора, разцъфтял.
Под него двама влюбени говорят
и планове чертаят за света.
Усмихвам се и някак ми е странно...
Аз бях забравила вкуса ти! Любовта!
Не исках да си спомням, но напразно -
улицата върна ме назад...
Нощта се спуска - тиха и спокойна.
Дошла е тук отново пролетта.
За първи път аз искам да си спомня...
За първи път от толкова лета!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.