Мълчание

12 сент. 2010 г., 12:15

Поэзия » Любовная

690 0 2

МЪЛЧАНИЕ

Разбрахме, че боли

и едва ли с теб ще си простим.

Едва ли.

Дори кристалният овал на лампата

е тъжен.

Но въпреки това,

върху ръцете ни

ще парят две следи,

с които за цял живот

ще си останем длъжни.

Защо ли в свойта щедрост бяхме

до крайност безпределно крайни?

Не го очаквахме,

ала посмяхме

по шепа тайни да дадем

и рани, вместо лек успех, да вземем.

Сега си тръгваме и знаем,

че няма с теб да се изпратим.

Та чужд човек не се изпраща.

И ти, и аз не си представяхме

по по-различен начин края,

освен като МЪЛЧАНИЕ,

в което да ти стане даже страшно.