galentin (Валентин Иванов)
42 22
12 sept 2010, 12:15

Мълчание 

  Poesía » De amor
664 0 2

         МЪЛЧАНИЕ

 

 

Разбрахме, че боли

и едва ли с теб ще си простим.

Едва ли.

Дори кристалният овал на лампата

е тъжен.

Но въпреки  това,

върху ръцете ни

ще парят две следи,

с които  за цял живот

ще си останем длъжни.

Защо ли в свойта щедрост бяхме

до крайност безпределно крайни?

Не го очаквахме,

ала посмяхме

по шепа тайни да дадем

и рани, вместо лек успех, да вземем.

Сега си тръгваме и знаем,

че няма с теб да се изпратим.

Та чужд човек не се изпраща.

И ти, и аз не си представяхме

по по-различен начин края,

освен като  МЪЛЧАНИЕ,

в което да ти стане даже страшно.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??