galentin (Валентин Иванов)
42 22
12.09.2010 г., 12:15 ч.

Мълчание 

  Поезия » Любовна
665 0 2

         МЪЛЧАНИЕ

 

 

Разбрахме, че боли

и едва ли с теб ще си простим.

Едва ли.

Дори кристалният овал на лампата

е тъжен.

Но въпреки  това,

върху ръцете ни

ще парят две следи,

с които  за цял живот

ще си останем длъжни.

Защо ли в свойта щедрост бяхме

до крайност безпределно крайни?

Не го очаквахме,

ала посмяхме

по шепа тайни да дадем

и рани, вместо лек успех, да вземем.

Сега си тръгваме и знаем,

че няма с теб да се изпратим.

Та чужд човек не се изпраща.

И ти, и аз не си представяхме

по по-различен начин края,

освен като  МЪЛЧАНИЕ,

в което да ти стане даже страшно.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??