19 июн. 2024 г., 20:47  

Мълчание от думи 

  Поэзия
5.0 / 23
596 13 14
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб –
любимите ми белези от време.
Обичам да бърборя от дете,
това не може никой да ми вземе.
Зад сянката на стръмна тишина
луната се изгърби като котка,
стени от въздух, глухи до една,
прозорецът е ням, студен и потен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »