ИнаКалина
523 11395
19.06.2024 г., 20:47 ч.  

Мълчание от думи 

  Поезия
388 13 14

Не ме прекъсвай, моля, те, недей,

едва донесох куфарите с думи.

Часовникът престана да боде,

стрелките се отскубнаха безумни

и превъртяха залезите с теб –

любимите ми белези от време.

Обичам да бърборя от дете,

това не може никой да ми вземе.

 

Зад сянката на стръмна тишина

луната се изгърби като котка,

стени от въздух, глухи до една,

прозорецът е ням, студен и потен,

огънат под залостения мрак,

но тази вечер аз съм по-красива,

прекъсвай ме... да не повярваш чак...

мълчанието колко ми отива.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??