9 мар. 2021 г., 07:49  

Мъртва душа 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
199 0 0

Душата ми се чувства празна, ранена,

като изсечена гора - гола, опустошена.

 

Душата ми е болна, счупена и разорена,

като проститутка изнасилена, употребена.

 

Душата ми крещи, кърви и плаче,

сама, изоставена като сираче.

 

Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,

умира бавно и не дава да я докосна…

 

Душата ми пари, боли, кърви, ридае,

пак се пита какво се случи и не знае…

 

Ще утихне ли тая болка силна, гадна,

ще се изправя ли ако отново падна.

 

Ще открия ли щастието някъде отново?

Затварям очи, представям си го и готово…

 

Любов и вярност са й лек да бъде изцелена.

За тебе пита, чака те да бъде тя спасена…

 

И те няма, чувства те далечна, друга, чужда,

Чупиш я, мачкаш, а от тебе само има нужда.

 

Ще те носи в себе си, макар и тежко болна, почти мъртва дори.

 Ще те помни, ще я топлиш, ще те обича, макар, че точно ти я уби!

 

© Иван Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »