На Боян

30 июл. 2007 г., 16:52

Поэзия

531 0 2

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

Няма ли ти тялото ми да запалиш

на клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...