Няма ли да стоплиш с устни
премръзналата ми от тишина ръка?...
Няма ли косата ми да пуснеш...
и да я галиш все така?...
Няма ли ти тялото ми да запалиш
на клада от любов и страст?
Няма ли сърцето да оставиш
да се влюби до несвяст?...
Но не - стоиш пред мене...
И казваш: - Любовта е кат` море -
на приливи и отливи, и време...
А краят надали дойде.
Но, скъпи, любовта не е море...
Приливи много може да има...
Но, скъпи, любовта ни дойде
и като отлив отмина...
© Надя Стоянова Всички права запазени