30.07.2007 г., 16:52 ч.

На Боян  

  Поезия
530 0 2
 

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

 

 



Няма ли ти тялото ми да запалиш

на  клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

 

 

 



Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

 

 



Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??