На Боян

30 jul 2007, 16:52

Poesía

533 0 2

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

Няма ли ти тялото ми да запалиш

на клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

cvete21 (Цветелина Янкова)

2007-07-30T17:16:52+03:00

Браво! Много хубав стих!
Романтик (Христо Костов)

2007-07-30T16:58:02+03:00

Хубав стих, Надя!!! Поздрави!!!