На моето злато

25 нояб. 2017 г., 18:14

Поэзия

5.0 / 6

1401 2 6

Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат
нежни думи, които опитват да кажат къде сме.
Не е сън да съм някъде никъде: вяра отлитнала
като карта се спуска в гърдите ти, тъмния лес.
Безпокоят обърква ни странно и сякаш съм паяк,
недослучил да бъде от приказка с тъжни коне.
Но пътеката чиста е, дива и сложно незнакова -
проста връзка в листенца от есен и - векове... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »