3 авг. 2007 г., 10:41

На най-прекрасния мъж на света 

  Поэзия
1844 0 6
Не се сърди!
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.

Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.

Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.

© Ангелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??