3 ago 2007, 10:41

На най-прекрасния мъж на света 

  Poesía
1861 0 6
Не се сърди!
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.

Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.

Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??