3.08.2007 г., 10:41 ч.

На най-прекрасния мъж на света 

  Поезия
1845 0 6
Не се сърди!
Аз бях поне за малко твоя.
Отдадена докрай, с ранима женска страст.
С очи, забравили покоя,
искрящи трескаво в любовна сласт.

Не ме вини!
Все пак за тебе
пребродих звездни ширини,
за да усетя твойте устни
върху лицето си, белязано с сълзи.

Не ме разбра...
Ти искаше ме цяла
за себе си, за своя свят.
Но любовта, дете, е оцелявала
и без да е обречена на мъжка власт.

© Ангелина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??