Високото ми отесня.
Разумното се захароса.
Вините ситото отся,
заблудите анатемосах.
Разпененото се отля,
брега отнесе на откоси.
В зениците ми преваля,
избеленото се колоса.
А кожата поизбледня
от мъдростта ми сивокоса.
Конвулсията и в съня
задава старите въпроси.
© Светличка Все права защищены