9 ene 2020, 20:50

На откоси 

  Poesía
549 2 5

 

Високото ми отесня.

Разумното се захароса.

Вините ситото отся,

заблудите анатемосах.

 

Разпененото се отля,

брега отнесе на откоси.

В зениците ми преваля,

избеленото се колоса.

 

А кожата поизбледня

от мъдростта ми сивокоса.

Конвулсията и в съня

задава старите въпроси.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??