9.01.2020 г., 20:50 ч.

На откоси 

  Поезия
548 2 5

 

Високото ми отесня.

Разумното се захароса.

Вините ситото отся,

заблудите анатемосах.

 

Разпененото се отля,

брега отнесе на откоси.

В зениците ми преваля,

избеленото се колоса.

 

А кожата поизбледня

от мъдростта ми сивокоса.

Конвулсията и в съня

задава старите въпроси.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??