15 июл. 2014 г., 09:42

На сестра ми 

  Поэзия
5.0 / 3
482 0 6
Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели
на радостни и горестни сърца –
един и същ за живи и умрели,
за щастие и тиха самота...
От раждането наше той ни свързва –
аз имам теб, ти имаш своя брат –
и всеки ден по-здраво ни привързва
един към друг, на спомени богат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »