На сестра ми

15.07.2014 г., 9:42 ч.

Поезия

5.0 / 3

481 0 6

Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели
на радостни и горестни сърца –
един и същ за живи и умрели,
за щастие и тиха самота...
От раждането наше той ни свързва –
аз имам теб, ти имаш своя брат –
и всеки ден по-здраво ни привързва
един към друг, на спомени богат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Гравирани въздишки
Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
Небе съм синьо

Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...
Отклонение

Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен. Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак ми разправя, ч...

Още произведения »