4 сент. 2012 г., 19:15

Налагайки своето бъдеще... 

  Поэзия
596 0 0
Ръцете ни - целите окървавени,
свити в юмруци за битка,
налагаме смело своето бъдеще,
а то горкото - все синьо ходи.
Подпира се по парапетите,
поемайки дъх и бавно се тътри,
а ние доволно го сритваме:
- Къде си отново си хукнал?
Давейки се в силен неприязън,
налагаме, спъваме, ритаме..
А от тук нататък??
... Сами без бъдеще скитаме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Щилияна Бахчеванова Все права защищены

Предложения
: ??:??