Ръцете ни - целите окървавени,
свити в юмруци за битка,
налагаме смело своето бъдеще,
а то горкото - все синьо ходи.
Подпира се по парапетите,
поемайки дъх и бавно се тътри,
а ние доволно го сритваме:
- Къде си отново си хукнал?
Давейки се в силен неприязън,
налагаме, спъваме, ритаме..
А от тук нататък??
... Сами без бъдеще скитаме...
А то горкото, обезобразено,
лежи на чакъла и чака
да му подадеш ръка и да тръгне,
но пореден юмрук пак го чака...
И накрая издъхващо..
"Аз се борих" ти казва доволно,
"ти си този, който ме спъваше,
сега поеми отговорност"...
© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени