Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30 дек. 2006 г., 10:59

Не аз, очите ми плачат 

  Поэзия
838 0 3
Не аз, очите ми плачат.
Капват сълзи и се пръскат,
като кристали на всички страни...
Не аз, душата ми страда.
Изнурена, преминава преграда,
от зъбери остри, а искаше да лети...
Сълзите посоката търсят изгубена.
Душата ми пада от болка пречупена.
Този свят клетка, а посоката синьо небе.
Душата ми се изправя... уча я да върви,
просторите не са за наранени криле!
Сълзите преглъщам...очите са влажни,
навярно прашинчица ги боде...
Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
--.08.2006.г.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога дължим извинение на сърцата си, а и на самите себе си, може би!
    Трогват ме стиховете ти, Джейни!
  • Аз съм силна! А е слабо,
    уплашеното ми сърце...
    Прекрасно и много вълнуващо е написано! Благодаря ти, че те чета!
    Весела и щастлива Нова година!
  • Невероятни са стиховете ти, Джейни!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??