30 dic 2006, 10:59

Не аз, очите ми плачат 

  Poesía
836 0 3
Не аз, очите ми плачат.
Капват сълзи и се пръскат,
като кристали на всички страни...
Не аз, душата ми страда.
Изнурена, преминава преграда,
от зъбери остри, а искаше да лети...
Сълзите посоката търсят изгубена.
Душата ми пада от болка пречупена.
Този свят клетка, а посоката синьо небе.
Душата ми се изправя... уча я да върви,
просторите не са за наранени криле!
Сълзите преглъщам...очите са влажни,
навярно прашинчица ги боде...
Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
--.08.2006.г.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога дължим извинение на сърцата си, а и на самите себе си, може би!
    Трогват ме стиховете ти, Джейни!
  • Аз съм силна! А е слабо,
    уплашеното ми сърце...
    Прекрасно и много вълнуващо е написано! Благодаря ти, че те чета!
    Весела и щастлива Нова година!
  • Невероятни са стиховете ти, Джейни!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??