Не аз, очите ми плачат

30.12.2006 г., 10:59 ч.

Поезия

805 0 3

Не аз, очите ми плачат.
Капват сълзи и се пръскат,
като кристали на всички страни...
Не аз, душата ми страда.
Изнурена, преминава преграда,
от зъбери остри, а искаше да лети...
Сълзите посоката търсят изгубена.
Душата ми пада от болка пречупена.
Този свят клетка, а посоката синьо небе.
Душата ми се изправя... уча я да върви,
просторите не са за наранени криле!
Сълзите преглъщам...очите са влажни,
навярно прашинчица ги боде...
Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
--.08.2006.г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bluenight (Синя )

2006-12-30T20:45:39+02:00

Понякога дължим извинение на сърцата си, а и на самите себе си, може би!
Трогват ме стиховете ти, Джейни!
ВТ (Вили Тодоров)

2006-12-30T15:51:16+02:00

Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
Прекрасно и много вълнуващо е написано! Благодаря ти, че те чета!
Весела и щастлива Нова година!
Романтик (Христо Костов)

2006-12-30T13:12:40+02:00

Невероятни са стиховете ти, Джейни!!! Поздрави!!!