Не те спрях...
Светкавици осеяха страха...
С последните
останки
от Надежда...
Овъглена, без стон - лежа...
Небето
е бездънно
и се вгледах:
С очи от фосфор си проправи път...
Ръцете
се промушваха ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.