23.04.2009 г., 0:00 ч.

Не те спрях... 

  Поезия
830 0 34

 

           Не те спрях...


Светкавици осеяха страха...
С последните
останки
от Надежда...

Овъглена, без стон - лежа...
Небето
е бездънно
и се вгледах:

С очи от фосфор си проправи път...
Ръцете
се промушваха
в пролуки...

Не те и спрях... (скалист ми бе светът)...
Но пробивът Ти
нужно бе
да вкуся...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??