23 abr 2009, 0:00

Не те спрях... 

  Poesía
812 0 34

 

           Не те спрях...


Светкавици осеяха страха...
С последните
останки
от Надежда...

Овъглена, без стон - лежа...
Небето
е бездънно
и се вгледах:

С очи от фосфор си проправи път...
Ръцете
се промушваха
в пролуки...

Не те и спрях... (скалист ми бе светът)...
Но пробивът Ти
нужно бе
да вкуся...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??