Небе

fam (Нели)
63 60

3 июн. 2009 г., 17:30

Поэзия » Пейзажная

921 0 2

Небето свъсило облаци драматично

и картини мрачни от тях реди.

В дни като този всичко ми е безразлично,

но белият пух въображението ми плени.

Пухкави приказки, истории разни,

дракон, танк, феникс дори.

Цифри и букви най-ранообразни,

иска и успя да ме впечатли.

Сиви коне към безкрая препускат,

бели и меки усмивки, лица на деца.

Неусетно умората ме напусна

и се разля блажено спокойствие и тишина.

Но за кратко...

Блясък!... Огромен меч разсече небето!

Последва грохот страховит, обезумял.

Страхът подмолно пропълзя ми в сърцето.

Страшен кошмар оживял.

Низ от капки като шибащи камшици

заблъскаха прозорците зловещо.

И зараздаваха мокри плесници

на дръзналите да им излязат насреща.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2009-06-03T19:40:21+03:00

...Сиви коне към безкрая препускат,

бели и меки усмивки, лица на деца.

Неусетно умората ме напусна...

Хубаво!
goredoly (Миглена Цветкова)

2009-06-03T19:34:42+03:00

Хареса ми! И аз обичам да се вглеждам в облаците докато ми заприличат на нещо... и после се размиват и заприличват на нещо друго...