fam (Нели)
63 60
3.06.2009 г., 17:30 ч.

Небе 

  Поезия » Пейзажна
896 0 2

Небето свъсило облаци драматично

и картини мрачни от тях реди.

В дни като този всичко ми е безразлично,

но белият пух въображението ми плени.

 

Пухкави приказки, истории разни,

дракон, танк, феникс дори.

Цифри и букви най-ранообразни,

иска и успя да ме впечатли.

 

Сиви коне към безкрая препускат,

бели и меки усмивки, лица на деца.

Неусетно умората ме напусна

и се разля блажено спокойствие и тишина.

 

Но за кратко...

Блясък!... Огромен меч разсече небето!

Последва грохот страховит, обезумял.

Страхът подмолно пропълзя ми в сърцето.

Страшен кошмар оживял.

 

Низ от капки като шибащи камшици

заблъскаха прозорците зловещо.

И зараздаваха мокри плесници

на дръзналите да им излязат насреща.

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...Сиви коне към безкрая препускат,

    бели и меки усмивки, лица на деца.

    Неусетно умората ме напусна...

    Хубаво!
  • Хареса ми! И аз обичам да се вглеждам в облаците докато ми заприличат на нещо... и после се размиват и заприличват на нещо друго...
Предложения
: ??:??